За книгата: 2002 / Константин Михайлович Фофанов е роден в Санкт Петербург. Бащата на поета беше беден търговец, който търгуваше с дърва за огрев в столицата, дядо му беше селянин от Олонец. Фофанов е отгледан в евтини частни пансиони и не е получил добро образование. Започва да публикува през 1881 г., първата книга с неговите стихове е публикувана през 1887 г. Мрачните десетилетия на 80-90-те години, време на политическа реакция в страната, време на упадък и идеологическо объркване сред руската интелигенция, оставиха своя остър печат върху творчеството на Фофанов. Фофанов действа като глашатай на „чистото изкуство“; в своите стихове той се стреми да избяга от вулгарната и груба реалност в света на магическите мечти. Син на „болното поколение“, той почиташе поривите на борците за народното благо, съчувстваше на бедните и сираците, но в безсилието си пред лицето на злото той само противопоставяше на него чистата, поетична природа, съчинявайки романтични приказки за цветята и растенията. Поезията на Фофанов е обагрена в минорни тонове; характеризира се с особена мелодичност, щедро разнообразие от нюанси на настроенията, уловени в тяхната мимолетност, нестабилност и приглушени лирични образи. Понякога неговият стих, бурен и нервен, е развален от банални „красоти“. През 80-те години Фофанов е един от най-популярните поети. Лев Толстой, Майков, Чехов говореха топло за него, Репин много го обичаше. Фофанов в много отношения беше близък до символистите, които го обявиха за свой предшественик. Жизненият път на поета от младостта му е обременен от постоянни нужди, болести и несгоди. Славата на Фофанов вече беше избледняла до края на дните му. Той умря, оставяйки голямо семейство полубедно.